L’Occitane. Една от тези марки, в които ми се иска да не се бях влюбвала, но вече е твърде късно.
Но да започна от самото начало. L’Occitane (или Локситан, ако и вие като мен не говорите френски и се чудите как се чете) са френска марка козметика с аромати потапящи те в нови светове и рисуващи картини. Наблягат върху естествените екстракти, но, както ще разберете ако прочетете тези редове до край, явно химикът им е адски добър. Самата дума L’Occitane означава жената от Окситания – исторически регион в южната част на Франция, включващ също така Монако и части от Испания и Италия.
Любовта ми към марката започна с култовото душ олио с бадем – нежно олио с върховен аромат, което оставя кожата подхранена, а не изсушена. По Коледа ми попадна техен адвент календар – 24 мини продукта. И така започна моето пътешествие към заешката дупка
Календарът е вече в ръцете ми 
Всички 24 малки радости
Кремове за ръце
Купих календара с идеята да опитам кремовете им за ръце. Обожавам плътни богати кремове за ръце с хубав аромат. Тези на L’Occitane не правят изключение, но може би имам друг любим крем за ръце от тази категория (за него – друг път). Имаше един неароматизиран с карите, един интензивно подхранващ с карите, отново неароматизиран, един от серията с роза, един с божур, един с черешов цвят, един с бадем, един с вербена, един с карите и роза (любимият ми от тази банда!) и един за крака. Тези с карите (или шеа ако предпочитате) ми допадат повече заради богатата плътна консистенция. Другите са с по-лека текстура. Аз съм почитател на аромата на роза, но на ненатрапчивия натурален аромат на истинска роза, а не на добавения парфюм. Кремът с карите и роза имаше точно този естествен натурален аромат, докато другият с роза беше по-синтетичен. Божуреният мирише приятно, бадемовият е с характерния аромат на душ олиото, а този с върбинка ми напомня препарат за съдове. Душ-геловете и лосионите за тяло от сериите върбинка и черешов цвят са също много приятни, както и млечния концентрат от серията с бадем. Може би от всичко това бих купила в пълен размер единствено кремът за ръце с шеа и карите, както и този за крака, евентуално нещо от серията с черешов цвят за подарък заради женствения приятен аромат, който би допаднал на всеки.
Но каква беше изненадата ми когато открих, че въпреки очакванията ми, не кремовете за ръце са любимото ми от този календар. Открих нови любими продукти, holy grail.
Мултифункционалния балсам.
Или смес от студенопресовани натурални масла в метална кутийка. Използвам го като балсам за устни у дома и възстанови сухите ми силно напукани устни през зимата. Харесва ми, че е на основата на истински масла и не съдържа парафин. Освен за устни, може да се използва за всякакви сухи участъци, кожичките на ноктите, та дори и в краищата на косата. Веднага се превърна в любим продукт.
Шампоанът и балсамът за коса
Аз съм човек с чувствителен скалп и ползвам безсулфатни шампоани от години. Голяма част от безсулфатните шампоани също дразнят скалпа ми. Безсулфатните Nature Box са все едно мия косата си с Fairy за чинии, но от това по-интензивното, за силно загорели тигани. Когато видях сулфатен шампоан и балсам в календара, бях леко разочарована. И тъкмо докато се чудех дали да мия чиниите с този шампоан, взех че го изпробвах върху косата си. Не само се отрази добре на скалпа ми, ами и косата ми не е изглеждала толкова хубава с никой друг шампоан. А дотогава си мислех, че шампоанът просто мие и единствената му работа е да не дразни, че няма друг ефект. Балсамът не оставя онзи филм върху косата, усеща се сякаш тя го изпива и на другия ден е наистина подхранена и възстановена. На всичко отгоре и двата продукта са много икономични. С друг балсам слагам почти пълна шепа, а с този – колкото орех. Дали е защото е много добър, или просто е прекалено скъп и подсъзнателно го пестя – не се знае. 😀
Зачудих как може сулфатен шампоан да е по-нежен от безсулфатен. Каква е тази магия? По-късно разбрах, че в голяма част от безсулфатните шампоани, за да компенсират и да донесат онази богата пяна и онзи ефект на скърцащо чиста коса, които някои от нас търсят, просто слагат повече от безсулфатното измиващо вещество, и резултатът е че зле формулираният безсулфатен шампоан дразни много повече от добре формулираният сулфатен. За пореден път установих, че не можем да разчитаме на сляпо четене на състава, на сайтове и приложения, които да ни казват кой продукт е „чист“ и „нетоксичен“. Най-важното за мен в един продукт е как е формулиран. Химикът на L’Occitane очевидно е дяволски добър.
Шампоанът и балсамът носят по два патента всеки, и явно че има защо. Вече имам по една половинлитрова опаковка от всяко, и не смятам да оставам без тях скоро.
Продуктите за лице
L’Occitane за мен е в категорията спа марки – продукти за тяло с божествен аромат носещи приятно изживяване. Знаех, че имат някакви продукти за лице, но ако не беше календарът – нямаше да ги тествам.
Голяма грешка. Пухкавата богата, но не мазна текстура на крема за лице с безсмъртниче кара кожата ми да сияе на сутринта и кремът бързо се превърна в любимец. Ами тонерът? Тонерът представлява вода от безсмъртниче с добавена хиалуронова киселина. Мислех, че не върши никаква работа до момента, в който я спрях и кожата ми стана отново дехидратирана. Върнах тонера – пак стана хидратирана, гладка, с блясък. От околоочния балсам (или по-скоро гел, ако питате мен) не съм впечатлена засега.
Дали ви съветвам веднага да се втурнете и да хвърлите 80лв за крем за лице? Абсолютно не. Но аз ще продължа да си го купувам след като опитах да намеря алтернатива, която ми допада дори наполовина колко този, но няма и няма.
Като цяло L’Occitane представлява излишен лукс, но е и нещо, което те кара да се усмихнеш като го ползваш. Влюбих се в голяма част от продуктите и марката бързо стана една от любимите ми.
Засега толкова – следващия път очаквайте нова винарска изба, както и любимите ми кремове за ръце!