Нали знаете онзи момент, в който отлагаш и отлагаш и отлаааагаш да направиш нешо… Е, това съм аз с първата статия. Жалко, че отлагах отварянето на най-хубавия асеновградски мавруд. Но пък добре си прекарвахме с него зад кулисите. 😉

Аз съм от този тип хора, които обожават червено вино през лятото, червено вино със салатата, червено вино с десерт, червено вино с червено вино… Но дори аз мога да призная, че по Коледа му е най-доброто време.

Виното е плътно, но не прекалено тежко. Усещам аромат на дъбовата бъчва, в която е отлежало. На вкус усещам зрял касис. Бих го съчетала с любимата ми рецепта за разтопен запечен камамбер или хубава паста болонезе. Асеновградският мавруд е класика и печели моите 10/10.

Да се надяваме, че следващата ни среща няма да е толкова напред в бъдещето! Обещавам да намаля отлагането и да пиша по-често. А дотогава – до нови срещи и наздраве!