Обичам аромата на Коледа. Ако и вие сте като мен, сигурно всяка Коледа тествате нова рецепта за коледни бисквитки. Миналата година заложих на страхотни меденки с троен джинджифил и на бисквити с лешников тахан. Тази година е ред на класическите гръцки меломакарона – разкошни уханни сочни бисквити, дори само една от които е достатъчна, за да направи денят ви по-сладък.
Днес ще си поговорим за един от най-добрите приятели на смесената и мазната кожа, който поддържа порите чисти, а кожата – сияйна.
Днес ще си говорим за два леки хидратиращи гелообразни крема, много подходящи за лятото – един бюджетен и един не толкова. Clinique Moisture Surge е култова серия за интензивна хидратация, в която се кълнат жени от цял свят. Скоро представиха новата 100-часова версия на 72-часовия си крем. Биотен предлагат от известно време на пазара гел-крем, който учудващо много напомня на известния крем на Clinique. Кой е по-добър? Струва ли си по-високата цена за Clinique, или да похарчим парите си за друго залагайки на по-достъпния Биотен? Четете по-нататък, за да разберете.
L’Occitane. Една от тези марки, в които ми се иска да не се бях влюбвала, но вече е твърде късно.
Но да започна от самото начало. L’Occitane (или Локситан, ако и вие като мен не говорите френски и се чудите как се чете) са френска марка козметика с аромати потапящи те в нови светове и рисуващи картини. Наблягат върху естествените екстракти, но, както ще разберете ако прочетете тези редове до край, явно химикът им е адски добър. Самата дума L’Occitane означава жената от Окситания – исторически регион в южната част на Франция, включващ също така Монако и части от Испания и Италия.
Любовта ми към марката започна с култовото душ олио с бадем – нежно олио с върховен аромат, което оставя кожата подхранена, а не изсушена. По Коледа ми попадна техен адвент календар – 24 мини продукта. И така започна моето пътешествие към заешката дупка
Пиша тези редове от градината, в промеждутъка между брането на сочни зрели ягоди и изтягането на сянка в хамака с книжка. Ако и вие сте като мен, вярвате, че виното може да е само и единствено червено, с много малко сполучливи изключения (за любимото ми бяло вино – ще си говорим друг път). Когато обаче температурите минават 30 градуса, дори и най-големият любител на тежките червени вина признава, че му е време за малко разнообразие.
Нали знаете онзи момент, в който отлагаш и отлагаш и отлаааагаш да направиш нешо… Е, това съм аз с първата статия. Жалко, че отлагах отварянето на най-хубавия асеновградски мавруд. Но пък добре си прекарвахме с него зад кулисите. 😉
Този блог е резултатът от голямата ми любов към писането и не по-малката към хубавото вино. Май че при всички писатели двете си вървят ръка за ръка ха-ха. Идеята се роди, когато осъзнах, че приятелите ми обикновено се доверяват на моя избор какво вино да изберем; че подбирам почивките си според изби, винарни и шата в близост и най-вече че искам да видя българските вина по-популярни и харесвани. Всъщност ми отне по-дълго време, отколкото искам да си призная, докато се престраша да се разпиша.
Аз съм София, морско чедо и интроверт със странното неприсъщо желание да общува с хора. Освен вино, обичам чай, нежен шлейф от парфюм изпълващ цялото пространство, аромата на морска вода и водорасли, котки, медни предмети и красивите фасади на стари сгради, носещи духа на една обаятелна отминала епоха.
Любовта към виното тече във вените ми благодарение на асеновградската ми прабаба, а с времето я засилвам и облагородявам.
Помня как моя позната веднъж сподели вътрешна информация от магазин за вино – как калифорнийските, чилийските и южноафриканските вина имат 1000% надценка, защото се търсят повече. Тогава осъзнах за пореден път консуматорското общество, в което живеем.
Помня и изненадата си в Италия когато видях, че разкошните им вина са сравнително евтини. После разбрах, че вината при тях се делят на среден и висок клас. Италианците не предлагат нещо със съмнителен състав и произход наричайки го вино. За тях това е обида към цялата култура на виното.
Иска ми се повече от нас да ценят българските вина, да ги търсят и поръчват и тогава, надявам се, нашите изби ще разберат, че не само за италианците лошото вино е огромна обида.
Тук ще си говорим за големите имена, за малките избички, за закътаните уютни винарни из България, за хубавите сърцати хора в тях, за сортове грозде, за добре познатите любимци и за неочакваните попадения.
Елате с мен на приключение в света на българското вино!